11 июл. 2014 г., 19:34

В залеза

604 0 2

В залеза

 

Приседнах да посрещна живота

на по цигара и водка,

на магистралата, на края на лота

чакахме от Създателя сводка.

 

Животът дойде като лед в алкохола,

като огън в кръвта...

И нямаше защо да го моля

да отложи смъртта.

 

Залезът тихо догаряше

в черно-виолетови тръпки,

дръпнахме по цигара

и на бавни глътки

 

видях как смъртта се разтваря

в пейзажно небесни кръпки,

там където Животът затваря

на звездите нощните стъпки,

 

бляскави или бледи,

преди светлинни години умрели

в свойте последни победи

за последно живели.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бойко Беров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Радвам се, че одобряваш, благодаря cveti
  • Тъжно е но пък е написано уникално и разбираемо!!!Браво!!!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...