11.07.2014 г., 19:34 ч.

В залеза 

  Поезия » Философска
421 0 2

В залеза

 

Приседнах да посрещна живота

на по цигара и водка,

на магистралата, на края на лота

чакахме от Създателя сводка.

 

Животът дойде като лед в алкохола,

като огън в кръвта...

И нямаше защо да го моля

да отложи смъртта.

 

Залезът тихо догаряше

в черно-виолетови тръпки,

дръпнахме по цигара

и на бавни глътки

 

видях как смъртта се разтваря

в пейзажно небесни кръпки,

там където Животът затваря

на звездите нощните стъпки,

 

бляскави или бледи,

преди светлинни години умрели

в свойте последни победи

за последно живели.

© Бойко Беров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Радвам се, че одобряваш, благодаря cveti
  • Тъжно е но пък е написано уникално и разбираемо!!!Браво!!!
Предложения
: ??:??