В залеза
Приседнах да посрещна живота
на по цигара и водка,
на магистралата, на края на лота
чакахме от Създателя сводка.
Животът дойде като лед в алкохола,
като огън в кръвта...
И нямаше защо да го моля
да отложи смъртта.
Залезът тихо догаряше
в черно-виолетови тръпки,
дръпнахме по цигара
и на бавни глътки
видях как смъртта се разтваря
в пейзажно небесни кръпки,
там където Животът затваря
на звездите нощните стъпки,
бляскави или бледи,
преди светлинни години умрели
в свойте последни победи
за последно живели.
© Бойко Беров Всички права запазени