11.07.2014 г., 19:34

В залеза

601 0 2

В залеза

 

Приседнах да посрещна живота

на по цигара и водка,

на магистралата, на края на лота

чакахме от Създателя сводка.

 

Животът дойде като лед в алкохола,

като огън в кръвта...

И нямаше защо да го моля

да отложи смъртта.

 

Залезът тихо догаряше

в черно-виолетови тръпки,

дръпнахме по цигара

и на бавни глътки

 

видях как смъртта се разтваря

в пейзажно небесни кръпки,

там където Животът затваря

на звездите нощните стъпки,

 

бляскави или бледи,

преди светлинни години умрели

в свойте последни победи

за последно живели.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бойко Беров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се, че одобряваш, благодаря cveti
  • Тъжно е но пък е написано уникално и разбираемо!!!Браво!!!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...