1 февр. 2014 г., 20:44

В затвор

795 1 0

Сякаш съм в затвор...
Опитвам се да избягам...
Всеки ден различен план мисля...
Всяка схема по два пъти премислям...
Блъскам и креща... Но никой не чува...

Сякаш никой не ме вижда...

Затварям очи и си казвам "Просто сънуваш... това е само сън"
Шепнейки моля някой да ме освободи...
Някой шамар да ми удари и да ме събуди...
Блъскам и крешя... Но никой не чувам...
Сякаш никой не ме вижда...

 

Нима сама изковах тази килия?
Сама ли тръшнах решетката?
Ти ли беше този на когото дадох ключа?

 

Сякаш съм в затвор...
Всеки ден част от ума си губя...
Всеки ден част от мен умира...
Решетките от сълзите ми ръждясали са...
Стените от спомените ми напукани са...

 

Моля те... Отключи и ме пусни на свобода...
Тези решетки са прекалено тежки, за да ги разбия сама...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...