1.02.2014 г., 20:44

В затвор

793 1 0

Сякаш съм в затвор...
Опитвам се да избягам...
Всеки ден различен план мисля...
Всяка схема по два пъти премислям...
Блъскам и креща... Но никой не чува...

Сякаш никой не ме вижда...

Затварям очи и си казвам "Просто сънуваш... това е само сън"
Шепнейки моля някой да ме освободи...
Някой шамар да ми удари и да ме събуди...
Блъскам и крешя... Но никой не чувам...
Сякаш никой не ме вижда...

 

Нима сама изковах тази килия?
Сама ли тръшнах решетката?
Ти ли беше този на когото дадох ключа?

 

Сякаш съм в затвор...
Всеки ден част от ума си губя...
Всеки ден част от мен умира...
Решетките от сълзите ми ръждясали са...
Стените от спомените ми напукани са...

 

Моля те... Отключи и ме пусни на свобода...
Тези решетки са прекалено тежки, за да ги разбия сама...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...