Сякаш съм в затвор...
Опитвам се да избягам...
Всеки ден различен план мисля...
Всяка схема по два пъти премислям...
Блъскам и креща... Но никой не чува...

Сякаш никой не ме вижда...

Затварям очи и си казвам "Просто сънуваш... това е само сън"
Шепнейки моля някой да ме освободи...
Някой шамар да ми удари и да ме събуди...
Блъскам и крешя... Но никой не чувам...
Сякаш никой не ме вижда...

Нима сама изковах тази килия?
Сама ли тръшнах решетката?
Ти ли беше този на когото дадох ключа?

Сякаш съм в затвор...
Всеки ден част от ума си губя...
Всеки ден част от мен умира...
Решетките от сълзите ми ръждясали са...
Стените от спомените ми напукани са...

Моля те... Отключи и ме пусни на свобода...
Тези решетки са прекалено тежки, за да ги разбия сама...