koli4a (Никола Апостолов)
1363 3273
24 авг. 2016 г., 21:19

В златната възраст 

  Поэзия » Другая
353 0 3

Бях малък, бях "юноша бледен", бях мъж.

Преминах върхът си, надолу заслизах

и сякаш пораснах- ей тъй- изведнъж,

и гордо перчема нагоре зализах.

 

Но времето скоро скрои ме кюляф

и в зрялата възраст навлизам полека.

Макар, че израснах със гарда си ляв,

споделям си днеска съдбата нелека.

 

Душата ми иска, обаче- уви,

сърцето забавя си пулса от вчера.

Годините тегнат, гърба се превива

и съм на закуска със лека вечеря.

 

Остана ми радост от светлия ден,

че в златната възраст навлизам свободен.

С надежда съм вече и презареден,

че някой ще чуе гласът ми народен.

 

И тътря краката по пътя напред

с останала вече надежда едничка:

да чакам със другите своя си ред,

когато Оная ме срещне самичка...

© Никола Апостолов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??