Бях малък, бях "юноша бледен", бях мъж.
Преминах върхът си, надолу заслизах
и сякаш пораснах- ей тъй- изведнъж,
и гордо перчема нагоре зализах.
Но времето скоро скрои ме кюляф
и в зрялата възраст навлизам полека.
Макар, че израснах със гарда си ляв,
споделям си днеска съдбата нелека.
Душата ми иска, обаче- уви,
сърцето забавя си пулса от вчера.
Годините тегнат, гърба се превива
и съм на закуска със лека вечеря. ...