Настъпи днес, най-чаканият ден
в онази ранна пролет.
И сякаш нещичко обърна се във мен,
дори не можеше да го опише и поет.
Денят бе светъл и красив,
спокойно птиците крилати си летяха.
И аз умело правех се, че съм щастлив,
а чувствата във мен крещяха.
Какво пък, станах и се нагласих,
костюма най-изтънчен си извадих.
Усмивката да скрия аз си забраних
и гордо се наперих и изправих.
И тръгнах си по пътя замечтан.
Денят е важен - зная!
В главата ми вълни, цял океан..
Представях си, че бях във рая.
А раят се намери на Земята,
в очите и открих го аз.
В оназ градина, някъде между цветята,
преди години срещна ни съдбата нас.
О боже, колко е прекрасна
със бяла рокля и воал!
И няма как присъдата е ясна -
за нея всичко на света бих дал.
Но в миг се сепвам и замръзвам,
във ступор съм застанал.
Но вътрешно, в душата си аз блъскам.
Със всички сили за земята съм се хванал.
И чувам "Да", гласът и нежен
и още по-ужасно става.
И слага ѝ той пръстена годежен.
Да бъде с него тя му обещава.
Денят е черен, виждам го добре,
във роклята и снежно бяла.
Сълзите ми напълниха море,
кога разбрах, че друг тя е избрала.
Ще помня аз завинаги таз дата,
когато чух най-чаканото "Да".
Загубих и надежда свята,
В мига, когато стана тя на друг жена.
© Петя Петрова Все права защищены