Настъпи днес, най-чаканият ден

в онази ранна пролет.

И сякаш нещичко обърна се във мен,

дори не можеше да го опише и поет.

Денят бе светъл и красив,

спокойно птиците крилати си летяха.

И аз умело правех се, че съм щастлив,

а чувствата във мен крещяха.

Какво пък, станах и се нагласих,

костюма най-изтънчен си извадих.

Усмивката да скрия аз си забраних

и гордо се наперих и изправих.

И тръгнах си по пътя замечтан. 

Денят е важен - зная!

В главата ми вълни, цял океан..

Представях си, че бях във рая.

А раят се намери на Земята,

в очите и открих го аз.

В оназ градина, някъде между цветята,

преди години срещна ни съдбата нас.

О боже, колко е прекрасна

със бяла рокля и воал! 

И няма как присъдата е ясна -

за нея всичко на света бих дал.

Но в миг се сепвам и замръзвам,

във ступор съм застанал.

Но вътрешно, в душата си аз блъскам.

Със всички сили за земята съм се хванал.

И чувам "Да", гласът и нежен

и още по-ужасно става.

И слага ѝ той пръстена годежен.

Да бъде с него тя му обещава.

Денят е черен, виждам го добре,

във роклята и снежно бяла.

Сълзите ми напълниха море,

кога разбрах, че друг тя е избрала.

Ще помня аз завинаги таз дата, 

когато чух най-чаканото "Да".

Загубих и надежда свята,

В мига, когато стана тя на друг жена.