Dec 3, 2019, 5:38 AM

Важна дата

  Poetry » Love
751 0 0

Настъпи днес, най-чаканият ден

в онази ранна пролет.

И сякаш нещичко обърна се във мен,

дори не можеше да го опише и поет.

 

Денят бе светъл и красив,

спокойно птиците крилати си летяха.

И аз умело правех се, че съм щастлив,

а чувствата във мен крещяха.

 

Какво пък, станах и се нагласих,

костюма най-изтънчен си извадих.

Усмивката да скрия аз си забраних

и гордо се наперих и изправих.

 

И тръгнах си по пътя замечтан. 

Денят е важен - зная!

В главата ми вълни, цял океан..

Представях си, че бях във рая.

 

А раят се намери на Земята,

в очите и открих го аз.

В оназ градина, някъде между цветята,

преди години срещна ни съдбата нас.

 

О боже, колко е прекрасна

със бяла рокля и воал! 

И няма как присъдата е ясна -

за нея всичко на света бих дал.

 

Но в миг се сепвам и замръзвам,

във ступор съм застанал.

Но вътрешно, в душата си аз блъскам.

Със всички сили за земята съм се хванал.

 

И чувам "Да", гласът и нежен

и още по-ужасно става.

И слага ѝ той пръстена годежен.

Да бъде с него тя му обещава.

 

Денят е черен, виждам го добре,

във роклята и снежно бяла.

Сълзите ми напълниха море,

кога разбрах, че друг тя е избрала.

 

Ще помня аз завинаги таз дата, 

когато чух най-чаканото "Да".

Загубих и надежда свята,

В мига, когато стана тя на друг жена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...