Ваканция за сърцето...*
И пак това сърце!
Постоянно тупти и не спира.
В мислите ми все твето лице!
До болка повтарям си: Стига!
Не мога от спомените да избягам,
преследват ме и нож в гръдта забиват.
Вече съм готова да се предавам,
когато очите ти сетивата ми убиват...
Сърцето плаче, стене, коленичи
за мъничко пощада и обич поне.
С унижението и омразата ти свикна,
някога пак до щастие едва ли ще се добере.
И студа за пореден път ще го заледява,
останало само, виновно за минали грешки.
А шансовете му да оцелея вече намаляват...
Бъдещето нищо хубаво не обещава,
а думите казаха присъдата си тежка...
Искам да си почина от всичко и от всички,
не мога повече така да продължавам.
Не е редно вече да обичам,
не се променям, а пред себе си го обещавам...
Сърцето ми има нужда да бъде далеч,
да не чувства, да не диша, просто да тупти механично.
По-добре да беше го убил със меч,
за да не изпитва болката първична...
Давам си почивка от миналото, настоящето и бъдещето "нас"...
Не искам да съществувам днес с лика на твоето лице...
Ще изтръгна от себе си раните аз...
Заслужавам ваканция за своето бзжизнено сърце...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Матеева Все права защищены
