Ваканция за сърцето...*
И пак това сърце!
Постоянно тупти и не спира.
В мислите ми все твето лице!
До болка повтарям си: Стига!
Не мога от спомените да избягам,
преследват ме и нож в гръдта забиват.
Вече съм готова да се предавам,
когато очите ти сетивата ми убиват...
Сърцето плаче, стене, коленичи
за мъничко пощада и обич поне.
С унижението и омразата ти свикна,
някога пак до щастие едва ли ще се добере.
И студа за пореден път ще го заледява,
останало само, виновно за минали грешки.
А шансовете му да оцелея вече намаляват...
Бъдещето нищо хубаво не обещава,
а думите казаха присъдата си тежка...
Искам да си почина от всичко и от всички,
не мога повече така да продължавам.
Не е редно вече да обичам,
не се променям, а пред себе си го обещавам...
Сърцето ми има нужда да бъде далеч,
да не чувства, да не диша, просто да тупти механично.
По-добре да беше го убил със меч,
за да не изпитва болката първична...
Давам си почивка от миналото, настоящето и бъдещето "нас"...
Не искам да съществувам днес с лика на твоето лице...
Ще изтръгна от себе си раните аз...
Заслужавам ваканция за своето бзжизнено сърце...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Матеева Всички права запазени
