Вакханка

11 июн. 2020 г., 19:51

Поэзия

636 2 1

Самотата се развихря нощем
по тихия, безлюден булевард.
И воалът й ненужен е изобщо.
Тя танцува гола под дъжда.

Настръхнала от хладните му ласки
с пируети вятър го дарява
и разпръсва натежалите му капки
по бледия гръб на тротоара.

Веселее. Онемяла тъжна веселба.
Танцува във мрака със дъжда.
Беснее.Нийде никой я не чака.
Сенките дори от нея се боят.

В отмала после се завръща вкъщи.
Приляга леко в моята душа.
Неволно лицето ми се мръщи
от допира с вакханка, гонеща съня ...

valqka (Валентин Василев)

2020-06-13T16:25:51+03:00

Ангелче 13, благодаря сърдечно за отзива и оценката, както и за това, че си почти единствена, която посещава моите самоти! Приеми моите признания с топли поздрави!