Вакханка
Самотата се развихря нощем
по тихия, безлюден булевард.
И воалът й ненужен е изобщо.
Тя танцува гола под дъжда.
Настръхнала от хладните му ласки
с пируети вятър го дарява
и разпръсва натежалите му капки
по бледия гръб на тротоара.
Веселее. Онемяла тъжна веселба.
Танцува във мрака със дъжда.
Беснее.Нийде никой я не чака.
Сенките дори от нея се боят.
В отмала после се завръща вкъщи.
Приляга леко в моята душа.
Неволно лицето ми се мръщи
от допира с вакханка, гонеща съня ...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Василев Todos los derechos reservados
