11.06.2020 г., 19:51 ч.

Вакханка 

  Поезия
634 2 1

 

 

 

Самотата се развихря нощем
по тихия, безлюден булевард.
И воалът й ненужен е изобщо.
Тя танцува гола под дъжда.

 

Настръхнала от хладните му ласки
с пируети вятър го дарява
и разпръсва натежалите му капки
по бледия гръб на тротоара.

 

Веселее. Онемяла тъжна веселба.
Танцува във мрака със дъжда.
Беснее.Нийде никой я не чака.
Сенките дори от нея се боят.

 

В отмала после се завръща вкъщи.
Приляга леко в моята душа.
Неволно лицето ми се мръщи
от допира с вакханка, гонеща съня ...

 

 

 

 

© Валентин Василев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ангелче 13, благодаря сърдечно за отзива и оценката, както и за това, че си почти единствена, която посещава моите самоти! Приеми моите признания с топли поздрави!
Предложения
: ??:??