14 мар. 2014 г., 13:03  

Вали 

  Поэзия » Юмористическая
409 0 2

Мъглив дъждовен град.

По улиците тичат

безброй безумни хора и коли.

Провинциален ад,

изтъркани привички,

мъгливо е, студено и вали.

 

Претъпкан автобус -

интимност неизбежна -

настъпаното кокалче боли,

убожда те чадър

и мислиш си с надежда,

кога ли ще престане да вали?

 

Служебен интериор -

познат ти е до болка

и мислиш си с очакване дали

красивата колежка

най-сетне ще приеме

да пийне с теб по чашка... ах, дали?

 

Да... знаеш си, че пак

изстреляни на "халос"

са твоите амурови стрели -

довечера не може,

заета е за жалост,

а пък и времето едно... вали...

 

Прибираш се невесел,

посрещат те децата

със техните приятни крамоли,

любимата вечеря

е сготвила жена ти

и най-подир е спряло да вали.

 

Р.Ч.,БГ 2004'

 

© Росица Чакърова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Успелите мъже...си имат слабости
  • Не случайно е казано - гонейки дивото, изтърваш питомното
    Този се осъзнал май навреме, или поне времето му прави намеци
Предложения
: ??:??