Вали
Мъглив дъждовен град.
По улиците тичат
безброй безумни хора и коли.
Провинциален ад,
изтъркани привички,
мъгливо е, студено и вали.
Претъпкан автобус -
интимност неизбежна -
настъпаното кокалче боли,
убожда те чадър
и мислиш си с надежда,
кога ли ще престане да вали?
Служебен интериор -
познат ти е до болка
и мислиш си с очакване дали
красивата колежка
най-сетне ще приеме
да пийне с теб по чашка... ах, дали?
Да... знаеш си, че пак
изстреляни на "халос"
са твоите амурови стрели -
довечера не може,
заета е за жалост,
а пък и времето едно... вали...
Прибираш се невесел,
посрещат те децата
със техните приятни крамоли,
любимата вечеря
е сготвила жена ти
и най-подир е спряло да вали.
Р.Ч.,БГ 2004'
© Росица Чакърова All rights reserved.
