Мъглив дъждовен град.

По улиците тичат

безброй безумни хора и коли.

Провинциален ад,

изтъркани привички,

мъгливо е, студено и вали.

Претъпкан автобус -

интимност неизбежна -

настъпаното кокалче боли,

убожда те чадър

и мислиш си с надежда,

кога ли ще престане да вали?

Служебен интериор -

познат ти е до болка

и мислиш си с очакване дали

красивата колежка

най-сетне ще приеме

да пийне с теб по чашка... ах, дали?

Да... знаеш си, че пак

изстреляни на "халос"

са твоите амурови стрели -

довечера не може,

заета е за жалост,

а пък и времето едно... вали...

Прибираш се невесел,

посрещат те децата

със техните приятни крамоли,

любимата вечеря

е сготвила жена ти

и най-подир е спряло да вали.

Р.Ч.,БГ 2004'