7 июн. 2020 г., 00:01

Сънуван спомен

1.2K 1 0

Обичам те най-вече, когато вън вали

и в думите изречени, когато ме боли

обичам те тъй сладко, и нежно, и насън

обичам нереално за света навън

обичам те сред облаци, сред лава и искри

обичам и обичам, а навън вали

обичам и намирам те във чашата кафе

и пия и се нося със захарни криле

обичам и съм бяла сред сиви ледове

обичам, че живеем в различни светове

на обич си играем плетем я от кълбо,

а времето какво е, ни е все едно.

Обичам те и в мен, в ума ми в песента –

от струна, ненастроена в човешка ръка.

И дъждът когато спре и заблести роса,

ах,пак ще те обичам... запомни това.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Маркова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...