Сънуван спомен

Обичам те най-вече, когато вън вали

и в думите изречени, когато ме боли

обичам те тъй сладко, и нежно, и насън

обичам нереално за света навън

обичам те сред облаци, сред лава и искри

обичам и обичам, а навън вали

обичам и намирам те във чашата кафе

и пия и се нося със захарни криле

обичам и съм бяла сред сиви ледове

обичам, че живеем в различни светове

на обич си играем плетем я от кълбо,

а времето какво е, ни е все едно.

Обичам те и в мен, в ума ми в песента –

от струна, ненастроена в човешка ръка.

И дъждът когато спре и заблести роса,

ах,пак ще те обичам... запомни това.