6 мар. 2007 г., 02:11

ВАЛИ... 

  Поэзия
661 0 3
 

ВАЛИ...



НЕБЕТО РОНИ СВОИТЕ СЪЛЗИ,
РОДЕНИ В БОЛКА, МЪКА, ОТЧАЯНИЕ...
ЗЕМЯТА ЖАДНО ПИЕ
И ПРОСТЕНВА ТИХО...

ДВЕ ТЪЖНИ, ХУБАВИ ОЧИ
СЕ ВЗИРАТ В МРАКА НЕПРОГЛЕДЕН,
В ДВЕ ТЪЖНИ, ОГНЕНИ ОЧИ,
БЛЕСТЯТ ПОКРУСА И СЪЛЗИ.
ОТТЕКВА ВИК ВЪВ ТИШИНАТА,
ПРОКЛЯТИЕ, ИЗРЕЧНО ОТ ГНЯВ.
СЪЛЗИ... И БОЛКА... СТРАХ...

ВАЛИ...

ДЪЖДЪТ СЕ СТИЧА ПО КОСИТЕ,
ЦЕЛУВА НЕЖНО ТЪЖНИТЕ ОЧИ...
САМО МОМИЧЕ ПОД ЗВЕЗДИТЕ
ПРОКЛИНА СВОИТЕ МЕЧТИ.

ЗАЩО?... ЗАЩО НЕ СПИРА ДА ВАЛИ!...

© Петя Стефанова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Успех ти желая скъпо момиче!
    Поздрави и за този стих!
  • денят ми бе дъждовен
    без дъжд , но бе дъждовен
    попих се в думи слова
    жадувах аз отдавна т'ва
    сърце по пътя си пое
    и вместо мъка радост ми отне...

    прекрасна си..
  • Продължавам с поздравите!!!
    Според мен, успешен дебют!!!
    Ще се радвам да продължиш да ни радваш с още чудесни стихове, Петя!!!
Предложения
: ??:??