Вълна в дълбочина
Чадър зелен отворил борът,
не дава капка да провре
дъждът, с горещините спорещ –
на сянка си му е добре.
До корена застанал бобър,
фиданки тънички гризе,
за да си вдигне дом удобен,
висок и здрав, запрян с резе.
Не знае – ще забива корен
гигантът стар в дълбочина
и къщата му ще събори,
ще бутне него пък вълна.
Гората с нея ще се бори,
в стена зелена ще я спре,
щом слънцето изгрее горе,
в чер облак тя ще се сбере.
Ще ръсне дъжд от свода морен,
а после град ще запере
над някой бор с чадър отворен
край сухо някое дере.
Урокът тука е безспорен
и всеки днес ще го прозре:
трудът му ще е грях позорен,
щом чуждата беда презре.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Димитрова Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
