3 дек. 2009 г., 12:11

Валсът на снежинките

605 0 2

 

 

Аз бях ли, не бях ли щурчето, детето -

сребристата панделка в ъгъла бях ли?

 

Идея за песен подхвърли небето,

а може би нея… не пях ли?

 

И кротко, и нежно възкликна небето,

снегът ли - не беше виновен?

 

Снежинки се стелеха меко, където

разплака се облак оловен.

 

Насреща зададе се ярка шейната,

а дядото смее се щастливо.

 

Послушни, очакват го вече Децата,

в очите му ражда се пламъче живо!

 

 

 

Детска песен

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...