Вампир

5 февр. 2014 г., 23:33

Поэзия » Любовная

579 0 2

Отдавна я изпива,
вместо да я прави цвете.
В душата ù налива
не вода, а сива пепел.

А тя е като птица –
все за нея пита свода
и в небесната си скица
я рисува с розов облак.

Тя е дъх! Дъх кошутен,
плахо шмугнал се в гората
и слънчев лъч улучил
млечно гъстото в мъглата!

Отдавна той сред мрака
в страх сърцето ù отрича.
Тя все го чака, сякаш
че за първи път обича.

Вампир

Свързани произведения

Комментарии

Предложения