Feb 5, 2014, 11:33 PM

Вампир 

  Poetry » Love
581 0 2

Отдавна я изпива,
вместо да я прави цвете.
В душата ù налива
не вода, а сива пепел.

А тя е като птица – 
все за нея пита свода 
и в небесната си скица
я рисува с розов облак. 

Тя е дъх! Дъх кошутен,
плахо шмугнал се в гората
и слънчев лъч улучил
млечно гъстото в мъглата! 

Отдавна той сред мрака
в страх сърцето ù отрича. 
Тя все го чака, сякаш
че за първи път обича.

© Камелия Виденова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??