Вампир
Отдавна я изпива,
вместо да я прави цвете.
В душата ù налива
не вода, а сива пепел.
А тя е като птица –
все за нея пита свода
и в небесната си скица
я рисува с розов облак.
Тя е дъх! Дъх кошутен,
плахо шмугнал се в гората
и слънчев лъч улучил
млечно гъстото в мъглата!
Отдавна той сред мрака
в страх сърцето ù отрича.
Тя все го чака, сякаш
че за първи път обича.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Камелия Виденова Всички права запазени
