Вяра

Времето не съществува,

тук любов царува.

Никой от нас вече не тъгува,

защото истината съществува,

а душата ти в космоса пътува.

Пространство означава из космоса странство.

То е лекарство

за в любовта моето новобранство.

Без бензин и без пари,

о щастие, моля те, ти ни озари.

А дали ние ще намерим покой в тези равнини?

Но, няма да се преструвам

и просто аз да те сънувам.

Аз те бленувам и умувам

как да те завоювам.

Няма смисъл аз да не вярвам в тази мисъл:

вяра имам в нас

в този късен час.

Да споделям с Вас,

много имам аз.

Не, няма да остана пас!

Надежда за нас има

и през новата година.

Споменът за теб не отмина,

а притеснението си замина.

Мечтите си да живея

и силно с тебе да се смея.

С тебе аз живея,

ти си моята магична епопея.

Муза да те наричам,

в теб да се вричам,

защото те обичам!

Всеки път при тебе да се върна,

искам да те прегърна

и никога гръб да не ти обърна.

Светът е чудесен

с този твой поглед небесен.

Обичам вече и тази неприличност.

Поезията ме изгражда като личност,

чрез смелост, страст, о тази прозаичност.

Това за мен беше нетипичност.

Да пиша стихове ме зарибява

и теб никога няма да оставя.

Каквото и да правя,

красотата ти няма да забравя.

Искам позицията си да защитя

и да ми дадеш възможността -

заедно с теб да заблестя.