17.10.2025 г., 12:09

Вяра

174 0 0

Времето не съществува,

тук любов царува.

Никой от нас вече не тъгува,

защото истината съществува,

а душата ти в космоса пътува.

 

Пространство означава из космоса странство.

То е лекарство

за в любовта моето новобранство.

 

Без бензин и без пари,

о щастие, моля те, ти ни озари.

А дали ние ще намерим покой в тези равнини?

 

Но, няма да се преструвам

и просто аз да те сънувам.

Аз те бленувам и умувам

как да те завоювам.

 

Няма смисъл аз да не вярвам в тази мисъл:

вяра имам в нас

в този късен час.

Да споделям с Вас,

много имам аз.

Не, няма да остана пас!

 

Надежда за нас има

и през новата година.

Споменът за теб не отмина,

а притеснението си замина.

 

Мечтите си да живея

и силно с тебе да се смея.

С тебе аз живея,

ти си моята магична епопея.

 

Муза да те наричам,

в теб да се вричам,

защото те обичам!

 

Всеки път при тебе да се върна,

искам да те прегърна

и никога гръб да не ти обърна.

 

Светът е чудесен

с този твой поглед небесен.

 

Обичам вече и тази неприличност.

Поезията ме изгражда като личност,

чрез смелост, страст, о тази прозаичност.

Това за мен беше нетипичност.

 

Да пиша стихове ме зарибява

и теб никога няма да оставя.

Каквото и да правя,

красотата ти няма да забравя.

 

Искам позицията си да защитя

и да ми дадеш възможността -

заедно с теб да заблестя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Врачев Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...