23 мар. 2010 г., 06:15

Вавилония

847 0 14

Говорим си с теб

всеки ден:

неща прозаични

и не чак дотам...

Говорим –

понякога

дори думи лирични.

Но вече не чуваме –

знам.

Вече сме непознати.

Обичаме само на думи

и само на думи

душите ни сливат се.

Редим оправдания,

че нямаме време

за повече близост.

А служим на Ваал –

неохотно, но предано.

 

Самотно стърчат сенките –

разделени

не разпознават

прибоя на страстите

в другия.

Отдалечават се –

заземени

завинаги...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Плами Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Плами, очите ми тръгнаха след сенките в различни посоки, а настроението ми се заземи. Бива ли така, кажи ми?!
  • "Обичаме само на думи

    и само на думи

    душите ни сливат се."

    !!!
  • Ах, времето, което рони неуморно
    минути, часове и дни, години!
    Минутата изяжда думи,
    и часове ядат възторга,
    а дните чувствата изтребват,
    годините лишават от живот!
    А той, животът ни лишава
    от най-насъщната любов,
    когато разпиляваме му дните,
    годините, и може би дори
    секундите и часовете!
    Благодаря Ви, Пламенка!
  • ,,Обичаме само на думи
    и само на думи
    душите ни сливат се.''

    Толкова е страшен този момент...
    Даже е трудно да заболи

    Плами...
    Вълнуващ стих!
    Поздравления!
  • Ако разпознаваме "прибоя на страстите в другия",Ваал не би бил страшен.Поздравявам те за поетичната находка!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...