Вавилония

Poetry » Love

844 0 14

Говорим си с теб

всеки ден:

неща прозаични

и не чак дотам...

Говорим –

понякога

дори думи лирични.

Но вече не чуваме –

знам.

Вече сме непознати.

Обичаме само на думи

и само на думи

душите ни сливат се.

Редим оправдания,

че нямаме време

за повече близост.

А служим на Ваал –

неохотно, но предано.

Самотно стърчат сенките –

разделени

не разпознават

прибоя на страстите

в другия.

Отдалечават се –

заземени

завинаги...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

B-Borisov-Samokova (Борис Борисов)

Плами, очите ми тръгнаха след сенките в различни посоки, а настроението ми се заземи. Бива ли така, кажи ми?!

2010-03-24T18:47:18+02:00
feia (Вилдан Сефер)

"Обичаме само на думи

и само на думи

душите ни сливат се."

!!!

2010-03-24T17:53:42+02:00
BELOBRAD (Цветан Костадинов)

Ах, времето, което рони неуморно
минути, часове и дни, години!
Минутата изяжда думи,
и часове ядат възторга,
а дните чувствата изтребват,
годините лишават от живот!
А той, животът ни лишава
от най-насъщната любов,
когато разпиляваме му дните,
годините, и може би дори
секундите и часовете!
Благодаря Ви, Пламенка!

2010-03-24T15:31:00+02:00
Aneta_kz (Анета)

,,Обичаме само на думи
и само на думи
душите ни сливат се.''

Толкова е страшен този момент...
Даже е трудно да заболи

Плами...
Вълнуващ стих!
Поздравления!

2010-03-24T13:42:39+02:00
radenko (Радко Стоянов)

Ако разпознаваме "прибоя на страстите в другия",Ваал не би бил страшен.Поздравявам те за поетичната находка!

2010-03-23T22:29:18+02:00