Вавилония
Говорим си с теб
всеки ден:
неща прозаични
и не чак дотам...
Говорим –
понякога
дори думи лирични.
Но вече не чуваме –
знам.
Вече сме непознати.
Обичаме само на думи
и само на думи
душите ни сливат се.
Редим оправдания,
че нямаме време
за повече близост.
А служим на Ваал –
неохотно, но предано.
Самотно стърчат сенките –
разделени
не разпознават
прибоя на страстите
в другия.
Отдалечават се –
заземени
завинаги...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Плами Всички права запазени
