Далечно е нашето вчера,
по-близко е нашето минало.
Живеем в старата ера
и чакаме нови открития.

Живеем с клепачи поробени,
пуснали мигли във времето.
И стискаме силно-отровени,
очите, с молитва пресъхнала.

Живеем със старите спомени,
със стари надежди и писъци,
със старите мисли от корени,
изсъхнали птици и принципи.

Живеем.
Най-трудното правим - да дишаме,
Най-лесното - очи да затворим.
И всичкото лутане от днес до предишното,
задава въпроса - без спомени можем ли?