12 апр. 2013 г., 16:02

Вчера

526 0 0

Далечно е нашето вчера,
по-близко е нашето минало.
Живеем в старата ера
и чакаме нови открития.

Живеем с клепачи поробени,
пуснали мигли във времето.
И стискаме силно-отровени,
очите, с молитва пресъхнала.

Живеем със старите спомени,
със стари надежди и писъци,
със старите мисли от корени,
изсъхнали птици и принципи.

Живеем.
Най-трудното правим - да дишаме,
Най-лесното - очи да затворим.
И всичкото лутане от днес до предишното,
задава въпроса - без спомени можем ли?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стела Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...