Вчера бях цвете...

22 окт. 2017 г., 20:44

Поэзия

661 0 3

Вчера бях цвете,
осветено от слънчеви лъчи,
днес съм тъмни облаци
в буря и всичко ми горчи.

Утре ще съм друга -
зная го това,
познавам се,
трепери под мен
цялата земя.

Вчера не се отказвах
мечтите си да следвам,
днес пак в мрачни мисли
себе си обсебвам.

Утре ще се боря
отново за себе си
срещу себе си.
Утре не ще се тровя.

Днес капки дъжд
стичат се по прозореца
на старият ми автомобил -
държа се смахнато -
сякаш вътъкът за предстоящото
ми се е изпарил.

Вчера планове кроях,
мечтите си подреждах
една след друга коя от коя
да сбъдна.
Назад не поглеждах.

Утре ще съм силна пак.
Там зад усмивката ми
черни облаци
не ще ме гонят.
Утре ще получа знак.

Днес съм мъничко сърдита,
на себе си и на реалността.
Емоционално срината,
жадуваща за любовта.

Дали обичам,
дали пък това е
само копнеж...
Днес съм в някакъв
водовъртеж.

Вчера горях.
Днес ме е страх.
Утре може би
от този огън
ще се превърна
само в купчина прах.

септември, 2016 година.

Вчера бях цвете...

Свързани произведения

Комментарии

Предложения