7 дек. 2007 г., 08:05

Вдиш..

1.2K 0 6

Вдишах те наново,

сега още по-надълбоко...

И те вървя устремено,

защото мога.

 ***

Нямам нужда от друго,

само от това, което  имам, 

 без да съм започвала

да нямам.

                                                                          *край*

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Муф Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ааамм... Не съм Вазов нито големият Дебелянов (машина) и не съм някакъв поет като цяло но прочетох повечето ти произведения и мисля че концепцията на поезията БАААААЯ ти убягва...
  • Точно, точно така! Колко много съм там в момента, но не исках да го написвам, да декларирам пропасти с ронкливи ръбове и бледи сенки на стоманен мост... Бях те забравил.
  • мерси!
  • Хубаво е!
  • хехе...готин вдиш...Муф..

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...