ВДЪХНОВЕНИЕ
От тъгата не бягай!
Тя е част от света,
който примката стяга
върху „гладни” гърла.
Бледи, устните съхнат.
Чака белият лист,
върху който да пърха
„мръсен” стих или „чист”...
За душата е чувство,
неведнъж спотаено.
За езика - изкуство,
от сълзи́ напоено!
Не убивай тъгата!
Тя е вечно заклета
да подхранва мечтата
и стръвта на поета!
© Симеон Ангелов Все права защищены