8 июл. 2008 г., 07:54

Вдъхновено

698 0 12
                                        Пресъхналите спомени
                                    ме галят мълчаливо...
                                                 Н. Стойчев

Не са... та те са просто спомени,
а скоро и не е валяло...
Ще дойдат скоро, с ново поприще,
повярвай, нищо не е толкоз сложно...

Защото... вратите са отворени,
и не мечтата е с изгнили корени...
А щастието зорко бди над тебе,
вдигни глава и... ще го видиш скоро.

В смълчаните надежди плахо трепкат
светулките на твойто лято,
усмивката на мрака е отминала,
от тук нататък само светлина е...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нели Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...