8 jul 2008, 7:54

Вдъхновено

  Poesía
699 0 12
                                        Пресъхналите спомени
                                    ме галят мълчаливо...
                                                 Н. Стойчев

Не са... та те са просто спомени,
а скоро и не е валяло...
Ще дойдат скоро, с ново поприще,
повярвай, нищо не е толкоз сложно...

Защото... вратите са отворени,
и не мечтата е с изгнили корени...
А щастието зорко бди над тебе,
вдигни глава и... ще го видиш скоро.

В смълчаните надежди плахо трепкат
светулките на твойто лято,
усмивката на мрака е отминала,
от тук нататък само светлина е...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...