8 jul 2008, 7:54

Вдъхновено

  Poesía
704 0 12
                                        Пресъхналите спомени
                                    ме галят мълчаливо...
                                                 Н. Стойчев

Не са... та те са просто спомени,
а скоро и не е валяло...
Ще дойдат скоро, с ново поприще,
повярвай, нищо не е толкоз сложно...

Защото... вратите са отворени,
и не мечтата е с изгнили корени...
А щастието зорко бди над тебе,
вдигни глава и... ще го видиш скоро.

В смълчаните надежди плахо трепкат
светулките на твойто лято,
усмивката на мрака е отминала,
от тук нататък само светлина е...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...