Jul 8, 2008, 7:54 AM

Вдъхновено

  Poetry
703 0 12
                                        Пресъхналите спомени
                                    ме галят мълчаливо...
                                                 Н. Стойчев

Не са... та те са просто спомени,
а скоро и не е валяло...
Ще дойдат скоро, с ново поприще,
повярвай, нищо не е толкоз сложно...

Защото... вратите са отворени,
и не мечтата е с изгнили корени...
А щастието зорко бди над тебе,
вдигни глава и... ще го видиш скоро.

В смълчаните надежди плахо трепкат
светулките на твойто лято,
усмивката на мрака е отминала,
от тук нататък само светлина е...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...