Jul 8, 2008, 7:54 AM

Вдъхновено

  Poetry
697 0 12
                                        Пресъхналите спомени
                                    ме галят мълчаливо...
                                                 Н. Стойчев

Не са... та те са просто спомени,
а скоро и не е валяло...
Ще дойдат скоро, с ново поприще,
повярвай, нищо не е толкоз сложно...

Защото... вратите са отворени,
и не мечтата е с изгнили корени...
А щастието зорко бди над тебе,
вдигни глава и... ще го видиш скоро.

В смълчаните надежди плахо трепкат
светулките на твойто лято,
усмивката на мрака е отминала,
от тук нататък само светлина е...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...