Вече

3 мая 2008 г., 13:05

Поэзия » Любовная

447 0 0

Мрачно е навън, вали сняг над моя град!
Красиво е, живот кипи - деца се радват на шейни!
А аз сама съм пак, далеч си...
А в моята душа се крие болка и тъга...
В него влюбена съм аз, а снега ме кара да мечтая!
Да се моля аз със глас, да бъдем вечно до сетния си час.
Знам, че и той ме обича, знам, че за мен е готов на всичко.
Но не го показва, не и така, както искам да се вижда аз!
Има по-важни неща за него, освен мен - парите, май!
Но струва ли си да живееш за тях, щом няма човек, на когото да разчиташ?
Защото, знай, че на мен не можеш да имаш вяра вече!

Вече

Свързани произведения

Комментарии

Предложения