3.05.2008 г., 13:05 ч.
Вече
435
0
0
Мрачно е навън, вали сняг над моя град!
Красиво е, живот кипи - деца се радват на шейни!
А аз сама съм пак, далеч си...
А в моята душа се крие болка и тъга...
В него влюбена съм аз, а снега ме кара да мечтая!
Да се моля аз със глас, да бъдем вечно до сетния си час.
Знам, че и той ме обича, знам, че за мен е готов на всичко.
Но не го показва, не и така, както искам да се вижда аз!
Има по-важни неща за него, освен мен - парите, май!
Но струва ли си да живееш за тях, щом няма човек, на когото да разчиташ?
Защото, знай, че на мен не можеш да имаш вяра вече!
Красиво е, живот кипи - деца се радват на шейни!
А аз сама съм пак, далеч си...
А в моята душа се крие болка и тъга...
В него влюбена съм аз, а снега ме кара да мечтая!
Да се моля аз със глас, да бъдем вечно до сетния си час.
Знам, че и той ме обича, знам, че за мен е готов на всичко.
Но не го показва, не и така, както искам да се вижда аз!
Има по-важни неща за него, освен мен - парите, май!
Но струва ли си да живееш за тях, щом няма човек, на когото да разчиташ?
Защото, знай, че на мен не можеш да имаш вяра вече!
© Петя Георгиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
