6 сент. 2008 г., 17:02

Вече е време

806 0 2

           Вече е време

Вече е време да бъда щастлива,

любовта да клокочи като извор от мен,

да се рее кат' птица тя из всемира,

да е безкрайно красив всеки следващ мой ден.

Вече е време... Аз дълго те чаках.

Сърцето самотно спеше кротко във мен,

очите ми празни кат' извор пресъхнал,

а денят ми безкраен като зима студен.

Вече е време да бъда щастлива,

да повярвам отново аз в любовта,

нощем тишината с нас да заспива,

да е приказна всяка наша мечта.

Помня нощите лунни, помня и дните,

когато шепнеше: "Знай, аз те обичам!"

Време е вече да бъда щастлива,

защото разбрах, че и аз те обичам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Танева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...