abtasen (Асен)
49 1
9 нояб. 2017 г., 23:12

Вече ми е студено 

  Поэзия » Свободный стих
672 1 2

Някъде лятото закачих на Вехтата си закачалка 

Щастието и Любовта.

Не помня реда кое първо, кое второ.

До тях висят отдавна 

Радостта, Вярата, Надеждата.

Сега съм облечен само с Усмивка.

Не мога да я оставя заради Децата 

Всичките.

Става все по студено.

Моля се да имам Желание и Сили,

без ред да Изтупам 

потъналите в прах 

Неща от Вехтата ми закачалка,

да ги обличам бавно с 

Нежност, Търпеливост и Усърдие.

Може някой да са ми отеснили,

сигурно всички са избелели и овехтели!

Но вече ми е студено.

© Асен Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??