abtasen (Асен) abtasen (Асен)
52
Nov 9, 2017, 11:12 PM

Вече ми е студено

1.2K 1 2

Някъде лятото закачих на Вехтата си закачалка 

Щастието и Любовта.

Не помня реда кое първо, кое второ.

До тях висят отдавна 

Радостта, Вярата, Надеждата.

Сега съм облечен само с Усмивка.

Не мога да я оставя заради Децата 

Всичките.

Става все по студено.

Моля се да имам Желание и Сили,

без ред да Изтупам 

потъналите в прах 

Неща от Вехтата ми закачалка,

да ги обличам бавно с 

Нежност, Търпеливост и Усърдие.

Може някой да са ми отеснили,

сигурно всички са избелели и овехтели!

Но вече ми е студено.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Асен All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0