Някъде лятото закачих на Вехтата си закачалка
Щастието и Любовта.
Не помня реда кое първо, кое второ.
До тях висят отдавна
Радостта, Вярата, Надеждата.
Сега съм облечен само с Усмивка.
Не мога да я оставя заради Децата
Всичките.
Става все по студено.
Моля се да имам Желание и Сили,
без ред да Изтупам
потъналите в прах ...