Вече ми е студено
Някъде лятото закачих на Вехтата си закачалка
Щастието и Любовта.
Не помня реда кое първо, кое второ.
До тях висят отдавна
Радостта, Вярата, Надеждата.
Сега съм облечен само с Усмивка.
Не мога да я оставя заради Децата
Всичките.
Става все по студено.
Моля се да имам Желание и Сили,
без ред да Изтупам
потъналите в прах
Неща от Вехтата ми закачалка,
да ги обличам бавно с
Нежност, Търпеливост и Усърдие.
Може някой да са ми отеснили,
сигурно всички са избелели и овехтели!
Но вече ми е студено.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асен Всички права запазени
Много хубаво и оригинално! Уникална закачалка, с най-хубавите неща на нея.
