27 дек. 2007 г., 15:24

Вече няма да боли

690 0 6

Пристъпвам тихо към вълните,

оставям пясъка зад мен.

Нежно морето ми говори:

"Ела, ела при мен..."

Неусетно скачам във водата

и забравям всичко - болката, тъгата...

Дали ще дойде края? Не знам!

Но вече няма да боли...

Леко се усмихвам,

водата ме обгръща навред

и започвам да потъвам бавно.

Студена като лед.

Вече не мога да мисля

и усмивка не личи,

болка не изпитвам,

смъртта ме покори!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвети Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...