27.12.2007 г., 15:24

Вече няма да боли

689 0 6

Пристъпвам тихо към вълните,

оставям пясъка зад мен.

Нежно морето ми говори:

"Ела, ела при мен..."

Неусетно скачам във водата

и забравям всичко - болката, тъгата...

Дали ще дойде края? Не знам!

Но вече няма да боли...

Леко се усмихвам,

водата ме обгръща навред

и започвам да потъвам бавно.

Студена като лед.

Вече не мога да мисля

и усмивка не личи,

болка не изпитвам,

смъртта ме покори!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвети Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...