Вече селянин от село

Аз селянин съм по рождение

на майката Земя творение,

аз имам две ръце левашки

оборвам с тях живота сиромашки.

С груби длани буци рина,

улавям всякоя гадина,

изсмуквам всякоя искра живот

кат плужак гнусен със хобот.

Жаби, попови прасета и комари

и всякакви си земни твари

нарязани със лук и магданоз

ухаят на горещия поднос,

подготвени за износ на пакети

обозначени с немски етикети

на швабите за бирено мезе,

че с бира всяка гадост се яде,

особено след 10 или 20 бири

или пък шест домашни гроздови секири

стомахът е като септична яма

набъбнал е езика, усет няма

Тогаз излизай да ореш,

душа пусни и воля дай

да живееш кат добиче или мреш,

но бразда кат скулптура извай

Таз бразда разделя къра,

кат два огнени чадъра

и подхранва коренна вражда

между пръст, камъни, вода.

Аз селянин съм генетичен

геномус селскимиус изричен

при туй мутация с‘звено оборско

от популация гла‘русче морско.

Аз селянин съм и на външен вид,

необръснат, не умит,

навлякъл овча кожа,

на кръста седем ножа,

цървули свински на краката

се влачат по земята

и видят ли ме с гега във ръце

уплашени са моите овце,

със поглед мирен замъглен

ме гледат сякаш съм вълнист овен.