17 мая 2008 г., 21:51

Вечен белег

Поэзия

993 0 2

Няма и муза, няма и рима.
Една частица вече се отчупи,
в сърцето ми нож се забучи.
Поряза и здравото, което има.
Как ще забравя всичко това?
Спомените, мирисът на нея.
Много ме боли сега.
Какво мога да направя,
за да се избавя?
Тъга, сълзи...
Светлина?
Къде ли е тя, когато ми трябва?
Как да забравя нейната нежна душа?
Нейните устни, нейната коса,
нейните целувки, нейната кожа?
Как да забравя чувството да я докосна?
Как да забравя всичко, с което ми помогна?
Къде съм аз сега?
Не знам дори как се чувства тя...
"Къде сам аз, къде сте вие" - казваше един стар приятел.
Може би само той остана, а не като другите предател.
Не мога да опиша моите чувства, моите сетива.
Какво става с тях, когато до мен е тя?
Единствена?
Вече е късно да разбера...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

biberona (Мартина Кирилова)

Напротив, тепърва предстои момента, в които ще разбереш, че не е единствена! Вярвай! Даже вече си го разбрал, щом не е до теб! Оптимизъм, ти трябва! Оптимизъм!

2008-05-19T16:50:52+03:00
мимок (Миленита)

Спокойно поете ,ще се оправиш .......

2008-05-17T21:53:58+03:00