Вечен студ
Самотен женски силует
през зимните преспи върви.
Отчаяна, тя търси път навред,
а снегът безжалостно вали
и снежинки трупат се в душата и,
сякаш тя изгубила е своята плът...
И бавно студ обгръща сетивата и
и ръцете и безмилостно болят.
Очите и се замъгляват плавно
и едри капки падат във снега.
Тя върви, но все по-бавно ...