Вечен студ
Вечен студ
Самотен женски силует
през зимните преспи върви.
Отчаяна, тя търси път навред,
а снегът безжалостно вали
и снежинки трупат се в душата и,
сякаш тя изгубила е своята плът...
И бавно студ обгръща сетивата и
и ръцете и безмилостно болят.
Очите и се замъгляват плавно
и едри капки падат във снега.
Тя върви, но все по-бавно
със сърце, обгърнато от самота.
И в този миг на болка и тъга
поглежда тя безсилно към небето.
Зад хоризонта вижда падаща звезда
и пожелава си да спре сърцето.
Но то не спира, продължава да тупти
и всеки удар я пробожда като с нож.
Какво значение, че някога ще спре да вали,
щом в душата и остава вечно тази нощ?
© Милена All rights reserved.
